In The Mood All Together – мястото, което носи чувство за свобода и непринуденост

Всички говорим за промяна. Различната промяна. Възможната промяна. И промяната, от която имаме нужда. Искаме или не, промяната се случва ежедневно независимо дали в малки или големи форми. Обикновено размерът няма значение, когато последствията от случващото се са положителни. Но в нашия случай голямата промяна върви бонус с големи сърца. Тя се нарича In The Mood All Together, а част от виновниците за нея е екип БАМС, който е нашият голям победител в първото издание на онлайн състезанието по социално предприемачество „Идейник”.  Година след като спечелиха първото място с идеята си за социално пространство, в което хората в равностойно и неравностойно положение ще могат да се социализират помежду си чрез танци и други културно-спортни дейности, центърът отвори врати на 25 септември. Екип БАМС вкара позитивизъм, желание и любов в залата, а към всичко това се включиха начинаещи групи по салса. Тази седмица към тях се присъединяват и социално отговорна група. Всяко едно посещение в In The Mood All Together прави възможно провеждането на уроци по салса за хора в неравностойно положение:

https://www.facebook.com/events/2121871424703694/ 

Даваме думата на екип БАМС, който ще ни разкаже как една идея се превръща в реалност и какво е нужно, за да се случи всичко това.

Приятелството между членовете на екип БАМС е от доста време преди надпреварата „Идейник”. Как решихте да се включите в състезанието?

Стартът на периода за кандидатстване в състезанието съвпадна с времето, в което няколко човека (измежду които и ние четиримата) активно работехме по идеята за създаването на територията на София на притегателен център за интеграция, в който хората да намират общ език и условия за непринудена комуникация и да преодоляват различията помежду си чрез танци и други спортно-културни дейности. В този момент всичко беше на ниво идеен проект, ето защо решението да вземем участие в „Идейник“ се яви като логично следствие от желанието ни по всякакъв начин да превърнем този проект в реалност.

Какво вдъхнови Вашия екип за зала, предназначена за хора с увреждания?

Води ни убеждението, че не е необходимо на нас или на наш близък да му се случи нещастие като това да загуби зрението си или способността си да ходи, за да се осъзнае необходимостта градската среда и обществото ни като цяло да бъдат пригодени за хора с подобни проблеми.

Всеки един участник от екипа е бил част от различни доброволчески акции. Каква е ролята на доброволчеството в ежедневието ви?

Най-просто казано – доброволчеството ни предоставя начини да подобрим средата около себе си. Ако трябва да погледнем на нещата малко по-философски – стигнали сме до убеждението, че човек би могъл да се чувства пълноценен и истински щастлив само когато със своята дейност е полезен не само за себе си, но и за околните. Всички ние имаме късмета да сме здрави, както и възможността да работим, за да сбъднем своите мечти. От това се поражда желанието ни да помагаме, когато и с каквото можем, за сбъдването на мечтите на хората, които не са имали късмет и/или възможности като нашите.

Откриването на залата на 25 септември 2016
Откриването на залата на 25 септември 2016

„In The Mood” официално отвори врати на 25 септември. През какви трудности минахте, за да осъществите идеята, която днес е реалност?

Най-голямата трудност, която срещнахме до момента, бяха непредвидените усложнения при ремонтните дейности, които трябваше да бъдат превърнати в помещението, наето за осъществяване на дейността на центъра. Тези трудности доведоха до това, че официалното стартиране на дейността ни се осъществи година по-късно от предвиденото, но доказаха (на хората около нас, както и на самите нас), че трудностите могат само да ни забавят, не и да ни спрат.

Какво ви дава танцът, което бихте искали да пренесете в „In The Mood All Together”?

Чувството за свобода и непринуденост.

Когато хората танцуват заедно, на тяхното общуване по един съвсем естествен начин спират да влияят фактори като възраст, раса, религия, обществен статус и т.н. Именно въз основата на този факт възникна идеята танцът да бъде използван като инструмент за постигане на непринудена комуникация и преодоляване на различията между хората.

От хората с увреждания незрящите ли са тези, към които ще насочите енергията си чрез новия център?

В първата част от проекта – да, тъй като преподаването на танци за незрящи е сферата, в която нашият екип има най-голям практически опит. Вторият етап предвижда организиране на уроци по танци, предназначени за хора с нарушен слух, а третият – за хора с различна степен на инвалидност.

Дейността на центъра, от друга страна, не се изчерпва само до провеждането на уроци по танци. Едновременно с работата по постигането на нашата основна цел, свързана с танците за хора в неравностойно положение, в идейния проект на центъра са заложени и организирането на/участието в различни краткосрочни и/или дългосрочни инициативи за подпомагане на обществено значими каузи, облагородяване на градската среда, както и на други групи от обществото, които по една или друга причина са поставени в неравностойно положение (като например хората в пенсионна възраст).

Една идея е нищо без хората зад нея. Бихте ли описали себе си с една дума?

  • Борис: позитивизъм
  • Антония: идеализъм
  • Милена: съпричастност
  • Светослав: упоритост

Кое е най-ценното нещо, което ви даде „Идейник”?

Това, че ни запозна с множество активни млади хора и затвърди убеждението ни, че и „тук“, и „там“ има българи, които работят за случването на положителната промяна в страната.

В момента можем да кажем, че имаме контакти с повечето от важните действащи организации, асоциации и личности, чиято дейност е насочена към разрешаването на различни проблеми, присъстващи в нашето ежедневие. Тези контакти са от изключителна важност за нас, тъй като са източник на безценен практически опит, на много нови комуникационни канали, на вдъхновение и увереност, че не сме сами в желанието си да направим света мъничко по-добър.

Кадър от видеото на екип БАМС за финала в Идейник #1
Кадър от видеото на екип БАМС за финала в Идейник #1

Един от вас остана и във второто издание на „Идейник”, но този път като координатор на екипите в категория „Гражданско общество”. Милена, как опитът на участник ти помага в ролята на координатор?

Първо искам да отбележа, че възможността да участвам във второто издание на състезанието изключително много ме радва. Харесва ми идеята за приемственост, а и ми е изключително интересно да наблюдавам процеса, през който ние преминахме миналата година, този път от друга гледна точка. Смятам, че опитът, които съм натрупала по време на „Идейник“ 1, може да бъде полезен за участниците в настоящото издание, и се старая да им предоставям възможно най-систематизирано и целенасочено информация за структурата, логиката и спецификите на състезанието.

Какво следва оттук нататък?

През последните месеци усилено работим за това проектът ни да заработи пълноценно както в своята т.нар. „стопанска“, така и в своята т.нар. „нестопанска“ част.

На 24-ти октомври в „In the Mood All Together“ ще стартира една от първите нови групи по латиноамерикански за танци за хора в равностойно положение, които на практика са в основата на стопанската част на центъра. Настоящата ни цел е да популяризираме дейността си и да покажем на хората, че могат да бъдат социално отговорни дори когато танцуват, тъй като всяко тяхно посещение на центъра директно ще допринася за практическото провеждане на социалните дейности, предвидени в нестопанската част на проекта.

В същото време, всички ние с нетърпение очакваме първия урок по салса на групата ни от незрящи, който предстои съвсем скоро.

Поставяме отговорността на пиедестал. А около нея всички танцуват под живите латино ритми. Фонът е украсен с промяна, за която всички ние може да помогнем. Понякога тази помощ не се изразява във физически труд или тежка работа. Понякога тя може да бъде само подадена ръка, усмивка или един урок по танци, който ще даде възможност на хора с увредено зрение също да танцуват. И макар екип БАМС да са нашият голям победител, никой не е спечелил повече от хората, за чиято кауза Милена, Борис, Антония и Светослав се борят вече повече от година.